Популярен езически обичай, привнесен в християнския живот, е носенето на мартеници. Смята се за българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства и в Северна Гърция, Македония, Румъния и Молдова.Някога в България са носели мартеници само жените и децата, но от средата на XX век някои мъже също започват да носят.А сега кой носи мартеници? Почти всички от хората,считащи се за православни християни. Носят ги „за здраве,щастие, късмет” и т. н. Приятно самозалъгване. Всеки знае,че това е безсмислено, но... такава е модата. 

 

Езическата мода.Не бива ние, християните, да се съобразяваме с нея. Вярването, че плетеницата от бял и червен конец ще ни донесе щастие, е празна, безмислена, суетна. Не носенето на конци ще ни донесе щастие, а стремежът да изпълняваме Божиите заповеди. Защото само така ще получим Божествената благодат и вечния живот, който е постоянно блаженство и неописуемо щастие.Несъмнено е, че мартеницата от край време е била езически атрибут. Така например Иглика Мишкова, етнолог и уредник от Националния етнографски музей, ясно заявява, че в миналото мартеницата е изпълнявала ролята на амулет,който задължително е трябвало да предпази този, който я носи, от беди и нещастие. Затова и изработката на мартеници била свързана със спазването на различни условия, които да осигурят „магическата сила”. 

 

Например оставяли мартениците да престоят една нощ под трендафил, защото уж трендафилът имал силата да отпъжда всички вредни излъчвания и затова се смятало, че той предава „духовна сила” на мартеницата.В други региони мартениците се правели сутрин рано на първи март, преди изгрев слънце и се считало, че ако тя не се усуче до изгрев, нямало да има „своята вълшебна и магическа сила”.Според тези нехристиянски традиции, на първия ден от март най-старата жена в семейството връзвала на ръцете на децата пресукан бял и червен конец „за здраве и против уроки”. И досега на някои места с мартеница украсяват сватбените китки, също и котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница завързват събраните на Еньовден билки. С други думи, ако трябва да обобщим, повсеместна е заблудата хората да чакат здраве и закрила от два преплетени конеца…

 

Докога се носят езическите мартеници? В някои краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия щъркел (или лястовица) и ги завързват на клончета от цъфнало дърво или храст. Понякога ги носят чак докато започне жътва.Но има едно правило, което се спазва винаги, и което носи онзи заплашителен привкус, типичен за повечето суеверия: „мартеничката не трябва да се изхвърля2, защото ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета”.Без да изпадаме в повече излишни подробности ще кажем: всички „забавни” обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне, представляват една суеверна традиция, която уж предпазва човека от болести и беди, „носи късмет”, но в действителност още повече го отдалечава от Бога-Вседържител.Не на бял и червен конец трябва да се надяваме ние, християните, а на Всемогъщия Бог!